Според чл.34 А от Закона за закрила на детето  „Приемната грижа е отглеждане и възпитание в семейна среда на дете, което е настанено в семейство на близки и роднини или в приемно семейство”.

Какво е приемна грижа?

Приемната грижа е да се грижиш за чуждо дете в своя дом.

Много често биологичните родители  са изправени пред сериозни трудности в отглеждането на децата си като:

• безработица,
• бедност,
• тежко заболяване,
• криза в семейните отношения и др.

В такъв момент за детето е по-добре да отиде в приемно семейство, докато проблемът на неговото родно такова бъде разрешен и то се върне в естествената си среда. В България практиката е, когато родителите не могат по дадена причина да се грижат за детето си, то веднага да бъде изпратено в социален дом, където няма как да получи качествена грижа, внимание и обич, от които всеки малчуган се нуждае, за да расте уверен и спокоен.

Приемната грижа е възможност детето да не попадне в социален дом, а да отиде в семейството на други хора, които да му дадат цялата си любов и подкрепа. Премните родители осигуряват безопасна, стабилна и сигурна среда за децата и в повечето случаи подкрепят детето и родното му семейство и работят в посока те да заживеят отново заедно.

Много често децата от домовете имат свои живи родители, които не са се отказали от тях. В тези случаи те не могат да бъдат осиновени и са обречени да прекарат живота си в институция за деца. Тогава най-добре е за тях да живеят в приемно семейство, което не получава пълни родителски права, но може да им осигури истински дом и подкрепа.

Кои са децата, които имат нужда от приемни родители?

Това може да бъде дете, настанено в институция или такова, за което не е подходящо да остане с родителите си за известен период от време.  Може да бъде новородено, за което майка му няма възможност да се грижи, както и тийнейджър, прекарал живота си в институция или връщането му при родното семейство не е възможно. Възрастта на децата, които могат да бъдат настанени в приемни семейства е от 0 до 18 години.

Видове настаняване:

СПЕШНО – в случаите, когато дете трябва да бъде изведено по спешност от семейството му

КРАТКОСРОЧНО – да се грижиш за дете, докато трудностите в семейството му бъдат решени и то може да се върне отново при биологичните си родители, или да бъде осиновено. Това настаняване се предприема в срок до 1 година,  с цел подкрепа на родното семейство и връщане на детето в него. При краткосрочното настаняване между детето и семейството му се осъществяват редовни контакти, ако това е в негов интерес.

ДЪЛГОСРОЧНО – да се грижиш за дете, докато навърши пълнолетие и е готово да поеме своя път и да бъде независим и отговорен млад човек.  Този вид настаняване се предприема за срок над 1 година за деца, чийто родители са починали, неизвестни,  лишени от родителски права, с ограничени права или чийто родители трайно не полагат грижи за тях, или са в трайна невъзможност да се грижат за тях и връщането в родното семейство е трудно осъществимо.

Заместваща приемна грижа.

Приемната грижа може да бъде ДОБРОВОЛНА –семействата полагат грижа за децата безвъзмездно, като получават само месечни средства за отглеждането и възпитанието им и ПРОФЕСИОНАЛНА – хора, които приемат грижата за децата като свое професионално призвание, в което могат да се развиват. При този вид грижа приемният родител получава месечно възнаграждение за труда си.

Кой може да стане приемен родител?

За да бъдете приемен родител е необходимо:

• да сте сигурни в решението си.
• семейството и роднините Ви да приемат идеята да станете приемен родител.
• да покажете, че имате желание да се грижите за деца и да се включите в обучение по приемна грижа.
• да имате достатъчно пространство в дома си и време, за да се грижите и да общувате с детето.
• да проявявате разбиране към нуждите на настаненото дете.
• да сте готови да работите в партньорство със социалните работници.
• да не сте осъждани, да не сте в лошо здравословно състояние или да имате проблеми с алкохол и наркотици или някакви други зависимости.

Стъпки на приемната грижа:

Стъпка 1. Информационна среща.

Всичко започва с информационната среща. На нея кандидатите за приемни родители се запознават с това, какво е приемна грижа и какви са изискванията, за да станеш приемен родител. Тя не ангажира с нищо кандитат приемния родител. Той може да получи информацията, която му е необходима, за да прецени иска ли да продължи напред в процеса.

Стъпка 2. Подаване на заявление.

Кандидатите за приемни родители подават заявление.

Стъпка 3. Обучение на кандидатите за приемни семейства.

В зависимост от програмата, по която работят съответните обучители се определят продължителността и броя на сесиите.

 Стъпка 4. Оценка на кандидатите за приемни семейства.

След подаване на заявлението започва и оценяването на кандидатите за приемни родители:

• Провеждат се срещи с кандидатите и останалите членове на домакинството.
• Провеждат се индивидуални срещи с всеки един от кандидатите, на които се обсъждат въпроси, които се отнасят до тяхното детство, образование,  работа, семейство, близки и  приятели.
• Провеждат се срещи с поръчителите на семейството
• Правят се посещения в дома на кандидата.

След направените индивидуални и семейни срещи и след приключване на обучението и оценяването на кандидатите за приемни родители, социалният работник на семейството изготвя доклад, с който кандидатите се запознават и след одобрение, го подписват. Докладът се представя пред Комисията за детето чрез отдел „Закрила на детето” .

Стъпка 5. Одобрение.

След предварителното одобрение се свиква  Комисия за детето от съответната община за одобрение на кандидатите. Комисията е съставена от различни специалисти с познания в сферата на детското благосъстояние – педиатри, психолози, юристи, социални работници, приемни родители, експерти по приемна грижа и др.

Комисията се запознава с доклада от оценяването. При възникнали неясноти и въпроси по отношение на оценката, комисията изслушва социалния работник на кандидата, а при необходимост и самия кандидат.

Какви са възможните решения и изходи от заседанията за одобрение на кандидат-приемни семейства?

• Комисията  взема решение за одобрение на съответната кандидатура, изготвя се протокол от заседанието и със заповед на директора на ДСП се вписва в регистъра на одобрени приемни родители.
• Комисията установява, че се нуждае от допълнителна информация по дадената кандидатура и изисква допълнителна оценка от социалния работник.
• Комисията взема решение, че семейството не притежава необходимия капацитет, за да приеме дете от институция или в риск.

Стъпка 6. Опознаване и напасване.

След като семейството е одобрено, започва да се търси, за кое конкретно дете то е подходящо. Когато се определи дете, което има нужда от приемна грижа, историята му се разказва на приемното семейство. Показва се и негова снимка. На кандидатите се предоставя възможност да зададат своите въпроси, след което им се дава време  да помислят и да дадат своето съгласие или отказ за грижа за конкретното дете.

Ако семейството изрази желание да полага грижи за детето, започва подготовка за настаняването му.  Планира се, колко пъти приемното семейство ще се срещне с детето, преди то да заживее с тях, колко пъти детето ще гостува в техния дом, за да опознае средата и хората, с които ще живее.

Целта на този вид напасване е по-плавното преместване на детето в дома на приемните родители, с цел да се избегне шока от рязката промяна в живота му. По време на този процес, приемните родители разказват на детето за семейството си, за децата си /ако имат такива/, показват  техни снимки и снимки на жилището си. Така детето се подготвя за промяната.

При спешно настаняване няма процес на напасване, защото то е свързано с бързо реагиране и спешно предприемане на мерки.

През целия процес на опознаване и напасване, социалните работници подкрепят приемните родители.

Стъпка 7. Настаняване.

След процеса на напасване се преминава към настаняване на детето в дома на приемните родители. Първият ден обикновено е изпълнен с очакване и известна доза притеснение, но благодарение на опознавателните срещи,  приемното дете и приемните родители са подготвени за този момент. След настаняването, социалните работници продължават да подкрепят семейството чрез лични срещи или консултации по телефона.

Като приемни родители вие имате право на подкрепа от социалните си работници, но и ще бъдете проверявани, за да се уверят службите, че се грижите добре за детето, както и че спазване договорките. 

Понякога децата се страхуват и от познатото. Не само от непознатото и новото.

Децата, настанени в приемни семейства имат различни страхове, свързани със специфичната житейска ситуация, в която се намират.

Изпитват страхове във всеки етап от осъществяването на процеса по приемна грижа - когато предстои настаняването им в приемно семейство, когато вече са настанени в приемно семейство, и когато им предстои да напуснат приемното семейство.

Страх от непознатите хора и новото място

При настаняване в приемно семейство детето напуска мястото, в което e живяло дотогава и се разделя с хората, които са се грижили за него. Тези хора може да са негови родители, близки, екип от дома за деца, в който е било отглеждано, както и децата в този дом.

Детето, което ще бъде настанено в приемно семейство има притеснения от преместването на непознато място. То може да не изразява тези чувства с думи, но определено се чувства доста притеснено, дори и животът му в институция да не е бил щастлив. Детето не знае дали в приемното семейство ще се чувства по-добре, по същия начин или по-зле.

Когато се преместват при приемници, децата и младите хора си задават различни въпроси, като например:

• Как се казват хората, при които отивам?
• Защо отивам при тях?
• Как да ги наричам?
• Какво ще знае за мен семейство, при което отивам?
• Колко деца има това семейство? Момичета или момчета са те? На колко години са? Имат ли куче? А то хапе ли?
• Какво е мястото, където живее семейството, при което отивам?
• Защо трябва да се местя от мястото, където съм живял досега?
• В какво съм сгрешил?
• Моите родители ще знаят ли къде съм? Как мога да се свържа с тях, ако имам нужда? Кога ще видя отново родителите си/предишните грижещи се за мен?
• Къде ще бъдат моите братя или сестри? Какво ще се случи с тях?
• Ще трябва ли да ходя на училище /различно училище/? Какво ще стане с нещата, които съм притежавал досега?

Страховете на настаненото дете

След настаняването на детето в приемното семейство продължава процесът на адаптирането му към семейството.

Детето изпитва страхове, като:

• Дали ще ме харесат?
• Дали ще ме одобрят?
• Дали ще ме обичат?
• Дали ще ме изоставят?
• Дали ще се разбирам с децата в семейството?
• Колко време ще стоя в приемното семейство?

Приемните деца има притеснения и от непознати неща в дома на приемното семейство, които на пръв поглед изглеждат съвсем обичайни.

Това могат да бъдат различни уреди - най-често домакински; мебели; съоръжения, като например тоалетни казанчета, и други неща, които са характерни за един обикновен дом.

В много случаи те са непознати и странни за приемните деца, особено ако децата са били отглеждани в институция. На тях им е необходим период на адаптиране и придобиване на нови знания и навици. В началото всичко в дома на приемното семейство е ново за тях.

Ако приемното семейство има домашни любимци, приемното дете може да изпитва страх от тях в началото. Това се случва често, когато домашните любимци са кучета или котки. Тогава е необходимо приемните родители да успокоят страховете на детето, за да може то постепенно да ги преодолее и да установи положителни отношения с домашния любимец, когато това е възможно.

Страхът от раздялата

Причините, поради които би могла да настъпи раздяла между детето и приемното семейство, са различни.

Някои от тях са:

• завръщане на детето в биологичното му семейство;
• осиновяване на детето;
• навършване на пълнолетие от детето и/или желание от негова страна да живее самостоятелно;
• ако детето се премества от краткосрочна на дългосрочна приемна грижа, при друго приемно семейство;
• ситуацията в живота на приемното семейство се е променила и те не могат да се грижат повече за детето;
• конфликти между приемното дете / младия човек и приемните родители, и др. причини.

При тези различни ситуации детето изпитва различни страхове, като:

• Какъв ще бъде животът ми оттук нататък?
• Дали ще мога да свикна без приемните си родители?
• Дали ще поддържам контакт с тях? Аз ли съм виновен, че трябва да се разделя с приемното семейство?
• Много трудна за детето и семейството е раздяла, породена от неразбирателство помежду им.
• Тогава и двете страни изпитват вина.
• Важно е приемните родители да признаят на детето или юношата, че раздялата не се дължи само на неговото поведение, но и че те са допуснали грешки.
• И двете страни се нуждаят от подкрепата на специалисти, за да могат постепенно да преодолеят страховете и чувството си за вина.

Полезни практики от опита на социалния работник

• Приемното семейство може да направи книга за себе си, която да представи на детето. Тази книга включва снимки на членовете на семейството, снимки на домашни любимци, описание на дома им и членовете на семейството, подробности за хобитата на семейството, как прекарват времето си заедно, какви неща харесват, отбелязване на важни събития за тях, и др. Книгата може да бъде дадена на детето от социалния работник, преди да се срещне със семейството. Информацията в нея може да бъде обсъдена с детето. Тя би трябвало да успокои някои от неговите страхове.
• Дори за едно много кратко време, например в колата, на път за настаняването, социалният работник може да направи нещо, за да подготви детето. Социалният работник и приемниците трябва да очакват основните въпроси на детето и да са сигурни, че могат да отговорят на тях. Бързите списъци са много полезни във време, когато толкова много неща се случват бързо.
• Подготовката на детето и семейството започва преди фактическото преместване на детето в семейството, с изключение на спешните настанявания. В този предварителен етап много от въпросите на детето получават своите отговори и успокояват до голяма степен страховете му.
• Осъществяване на срещи между приемното семейство и детето: Първото посещение се осъществява на мястото, където живее детето. Следват няколко посещения на това място. След това детето посещава дома на приемното семейство. Постепенно посещенията на детето при приемното семейство стават по-чести и за по-продължителен период от време, докато то бъде настанено за постоянно.
• Осъществяване на срещи с хората /човека/, които са се грижили за детето: Те би трябвало да дадат най-пълна информация за детето - характер, навици, любими занимания, реакции и действия на детето, докато живее в настоящата обстановка и др. Детето трябва да се чувства успокоено от това, че човекът, който се грижи за него в момента и бъдещия му приемник, са загрижени за него и се уважават взаимно. Човекът /хората/, който се е грижил за детето могат да дадат някои прпоръки на приемниците, във връзка с грижата за детето. За приемниците също е важно да са се срещали с този човек /хора/, който ще бъде важен за детето и ще бъде някой, за когото то ще говори и ще има притеснения.
• Осъществяване на срещи между социалния работник и приемното дете: По време на тези срещи социалният работник се консултира с детето за неговите мнения и чувства. Детето в такива случаи се чувства, като че ли няма власт или контрол над това, което се прави за него. Даването на време да помисли и да зададе въпроси затвърждава неговото самочувствие и го кара да усети, че с него се консултират и го изслушват. То трябва да знае, че възрастните контролират нещата и ще вземат крайното решение, защото да оставиш това на детето е прекалено страшна задача за него. По време на срещите си със семейството, соцалният работник обсъжда с всички членове на семейството техните мнения и дали детето се адаптира добре към тях.